Спомняте ли си....?

[detelazurno]

Тази сутрин ме обзеха едни такива детски спомени. От онези, които те карат да въздъхнеш с "Еххх!" на уста и усмивка на лице, а после предизвикват у теб умиление!

Спомняте ли си билетчето от 4 стотинки, спомняте ли си култовите банички с боза, спомняте ли си толумбичките, спомняте ли си стрелбата с фунийки и колко от ценните списания "Burda" на майка ви е изяла, спомняте ли си играта на криеница, спомняте ли си колко много деца се събирахме пред блока и да играем на какво ли не и как никога не се прибирахме преди да запалят уличното осветление, че и доста след него! Ами филиите с лютеница, които си взимахме да ядем навън понеже излизахме да играем, спомняте ли си, спомняте ли си колко рано сутрин се ставаше за хляб и как се разграбваха онези високите метални каси на колела щом ги изкарат, а спомняте ли си сандвичите от франзела щом дойде нечий рожден ден, спомняте ли си лимонадата и сайдера, спомняте ли си как се викахме един друг под балконите после заедно отивахме да викаме другите, а когато видиш нечий родител задължително се питаше "Иван ще излиза ли?"?!?! Спомняте ли си всички онези щуротии и детската невинност с която ги вършехме? Спомняте ли си всички онези безгрижни времена?

За някои може да са чужди, за други пък съвременни, а трети да помнят точно тези времена! Факт е обаче, че всеки има такива спомени и всички реагираме на тях еднакво - Ехххх!

Е? Вие какво си спомнихте?

[ves_v8]

Посвещава се на Децата на 70-те, 80-те и 90-те години на Миналият Век
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без 8 въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачки, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Какъв ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че нямаме спирачки или „Airbag”. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове,GSM-и, 160 канала кабелна телевизия и още 100 канала Цифрова, нямахме интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме, не във Фейсбук, а навън! Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките– и на никой костилките не му прорастваха в корема както постоянно ни плашеха бабите. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”.Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше и обвиняваше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше.Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме поне 3 мобилни телефона и списък от 15 номера да се свържем с тричленното си семейство.
3.Пращаме e-mail и звъним по телефона на колегата, който седи в съседната стая.
4. Оглеждаме се за дистанционното или ключовете си, и когато не ги намираме започваме да се чудим колко хубаво би било, ако можехме и на тях да им звъннем, за да се ориентираме къде са.
5.Не поддържаме контакт с баба си, защото тя няма Скайп и Електронна поща.
7.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш все още сме на работа.
8.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
9.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да се изпикаме и преди да си измием зъбите.
10. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
11. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
12. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го прочетеш.
13. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
14. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

Имаше много хубави моменти....

[mim]

ехххх, какви таралежи бяхме тогава, дамм

[tanatos]

http://www.facebook.com/?ref=logo#!/photo.php?fbid=425756647968&set=o.224533461965&pid =4370054&id=5448029687


Има няколко интересни снимки измежду многото.

[Geri_ms]

Спомням си как нямах търпение да си изкарам колелото, как играехме на народна топка/на паркинга, който тогава беше празен/, на федербал,...спомням си как беряхме джанките зад блока, как си говорехме до сред нощ на пейката пред входа събрани повече от 30 деца и чоплехме семки. Да спомням си и как събота рано се редях на опашката на фурната за топъл хляб и боза, как на Коледа чаках баща ми да се прибере с кашона с банани. Детство мое, реално и вълшебно....

[Furious 155]

ето някои от любимите следени филмчета от тогава:
http://www.youtube.com/watch?v=pwwhZHERlG4 - Starcom - от това филмче си правихме моделчетата от хартия
http://www.youtube.com/watch?v=uIp0u...eature=related - Michel Valliant - пак много занимателна анимация, за мен!
А това сме го играли със седмици в квартала като деца - http://www.youtube.com/watch?v=M678PVOf5F0 - Captain Power и войниците на бъдещето

ЕЕЕЕХХХХХХХ...

[bager]

За всички пораснали деца, които си спомнят "Нашето детство" .
Като имате време разгледайте сайтчето, доста спомени ще нахлуят в главите ви...
Enjoy!

[ves_v8]

За всички пораснали деца, които си спомнят "Нашето детство" .
Като имате време разгледайте сайтчето, доста спомени ще нахлуят в главите ви...
Enjoy!

Много е истински сайта. Всеки който е минал през тези времена няма как да не застане пред компютъра и с умиление да си спомни за нещата....както направих и аз

[detelazurno]

Спомням си как нямах търпение да си изкарам колелото, как играехме на народна топка/на паркинга, който тогава беше празен/, на федербал,...спомням си как беряхме джанките зад блока, как си говорехме до сред нощ на пейката пред входа събрани повече от 30 деца и чоплехме семки. Да спомням си и как събота рано се редях на опашката на фурната за топъл хляб и боза, как на Коледа чаках баща ми да се прибере с кашона с банани. Детство мое, реално и вълшебно....

Oooo, да! Да обереш джанката още когато едвам се е появил плодът....безценно! А кварталните баби само ни се караха зарад тия пусти джанки. Бруленето на орехи също беше забавно А семките.....ауууу, семките. Онези дето ги продаваха във фунийка набързо свита от вчерашния вестник. Всичко около нас ставаше в люспи. И федербала....и празния паркинг......народната топка....
Подсещам се и за безбройните колекции които сме си правили - циграрени кутии, бирени кутии, картинки от дъвки, кибритчета, салфетки.....
Ами течния шоколад! Помните ли течния шоколад? Онзи дето беше в тубичка като от паста за зъби?
А люлеенето прав на люлката до "чук", а?! Още си имам белег на дясната рака от една гоненица по люлките. А пък едно приятелче до ден днешен помни как една баба го уцели в главата с едно яйце защото люлеейки се крещяхме "БСП!". Много сме разбрали какво викаме, но важното беше шум да се вдига!
И всички онези игри от типа на "все едно, че....", "наужким...."

[The_Game]

е
http://www.youtube.com/watch?v=uIp0u...eature=related - Michel Valliant - пак много занимателна анимация, за мен!

ЕЕЕЕХХХХХХХ...

Точно това ме дразнеше че е прекалено фалшиво



ВОЛТРОН

[tokata_pz_flex]

Точно това ме дразнеше че е прекалено фалшиво



ВОЛТРОН

Ти сглоби ръцете , аз ще сглобя краката

[Васил Петров]

За всички пораснали деца, които си спомнят "Нашето детство" .
Като имате време разгледайте сайтчето, доста спомени ще нахлуят в главите ви...
Enjoy!

След разглеждането на сайта направо настръхнах. Не съм и вярвал че може да има такъв сайт.Снимката на Фантата е след едно леко почистване на мазето.

[code]

Спомням си, че като малък умирах за дъвки Турбо Бяха по 60ст, а на мен ми даваха по 20ст. на ден.
Помня като тийнейджъри как излизахме по центъра с по 50ст. за едно кафе.
Помня как висях с гаджетата си по скамейките и как си купувахме подаръци по 2 лева.
Помня как вървяхме пеша щото нямаше пари за билетчета и ядяхме месо, банани и шоколад 2 пъти в годината.
Помня, че с години нямах колело, докато съседа бате Петьо не ми подари ръждивото си Балканче.
Та това горното не ми липсва. Беше голяма мизерия. Липсва ми големия купон - късахме се от простотии нон стоп, напук на всичко. Нямаше 2дни да си приличат.
Спомням си още много, много работи, но ме мързи да ги пиша, а и едва ли някой ще ги чете.

[Alfa User]

Спомням си, че като малък умирах за дъвки Турбо Бяха по 60ст, а на мен ми даваха по 20ст. на ден.
Помня като тийнейджъри как излизахме по центъра с по 50ст. за едно кафе.
Помня как висях с гаджетата си по скамейките и как си купувахме подаръци по 2 лева.
Помня как вървяхме пеша щото нямаше пари за билетчета и ядяхме месо, банани и шоколад 2 пъти в годината.
Помня, че с години нямах колело, докато съседа бате Петьо не ми подари ръждивото си Балканче.
Та това горното не ми липсва. Беше голяма мизерия. Липсва ми големия купон - късахме се от простотии нон стоп, напук на всичко. Нямаше 2дни да си приличат.
Спомням си още много, много работи, но ме мързи да ги пиша, а и едва ли някой ще ги чете.

Може и да са ни липсвали някои неща, но за сметка на това пък си живеехме страхотно ... Тъжно е, че днешните деца няма да имат възможността да се докоснат дори до това усещане за свобода, няма да могат да оценят удоволствието да си купиш шоколадче "Кума Лиса" или две дъвки със събираните цяла седмица стотинки ...
А ние ... ние от тук натам само ще си спомняме за тези прекрасни мигове на небрежното детство, и дано по-често тези спомени изкарват усмивката на лицата ни - напук на днешната сивота и фалшива освободеност !
Наздраве, и нека запазим в нас тези спомени завинаги !

[mirchozo]

Аа чете се и още как.
Аз си спомням как ходихме в лозята и се катерихме по дърветата да ядем череши, сливи и...каквото намерим, ягоди, малини и т.н., съответно доста гонки сме преживяли от ядосани собственици, но няма как, деца...
Спомням си кушийте с "вело...,вело..., абе колелетата", които си правихме тайфата, пък колко падания имаме само ние си знаем.
Спомням си гумите които палихме на заговезни, заради които претършувахме цялата махала и лозята.
Спомням си безкрайните игри вечер на жоманка, стражари и апаши, ура, джидбол, цък-цък, гъзенка, тиган, пушек, фишеци, със сигурност пропускам още доста.
Спомням си как си правихме колиби в горичката пред блока, а вечер си палихме огън и си печхаме картофи в жарта.
Спомням си как вечер заставахме в канавката на околовръстното, въоръжени с домати,картофи и кой каквото намери, и целихме минаващите автобуси и камьони.
Спомням си как вързвахме едно портмоне с канап и го оставяхме на същото околовръстно, та голям майтап ставаше някой като спре и не може да го намери, понеже ние лапетийте сме го изтеглили в канавката.
Спомням си вечер как придърпвахме някой контейнер за боклук и го пускахме по баира, тва си беше опасничко.
Сещам се и за първите "компютърни" зали в които осъмвахме не един и два пъти, заобиколени от невероятните Нинтендо, Сега, както и невероятните Правец 8/16, в по-късен етап Пентиум... на които цъкахме Дуум 2 и Куейк.
Ееех....,спомени, спомени...